автор: ruslina

Камшиците на есенния дъжд
като присъда тази нощ свистят
над тихото скимтене на душата.
Неукротените ми бдения дерат
плътта и бунта й
към вечните разпятия на сетивата,
обречени на търсене неназовимо
сред неизбежните предчувствия
за предстояща панахида,
в която някой без лице и име
преглъща сълзите за мен,
но не допусна никога наяве да ги видя.