автор: perko

В една далечна и странна държава нямало мафия.
Всички се трудели съвестно от зори до здрач, а царят им не бил нито комарджия, нито пожарникар например, а истински цар и управлявал мъдро и достойно. Хазната била пълна, защото държавните чиновници не крадели. Там и богатите им хора били честни, а като следствие на това и честните им ставали понякога богати. И в тази странна държава на брега на една бистра и дълбока река живеел в своята скромна къщурка беден дървар. Той всяка сутрин нарамвал брадвата и отивал в гората – стара и гъста, защото както вече казахме, в тая държава, в която нямало мафия, нямало и дървена мафия и горите растели на воля. Сечал по един самар дърва нашият човек, носел ги в града, продавал ги на пазара, внасял си прилежно ДДС-то в държавната хазна, а с останалите пари купувал продукти за дома, където жена му, макар и пълничка и грозновата, готвела прекрасни манджи. Но независимо от това, че неговата правоверна не била все пак първа красавица, дърварят не близвал и грам ракия и бил абсолютен трезвеник.
И така, ден след ден неуморно се трудел нашият човек и макар, че живеел по лошо от добре, но все пак по-добре от лошо, се радвал на интересния си живот, защото знаем, че когато неприятностите в един живот се редуват с неуспехи, няма как този живот да не е интересен и разнообразен. Един ден той решил да отсече една върба, която растяла на самия бряг на реката, току над най-дълбокия й вир и всеки момент била готова да се килне във водата. Качил се на клоните й и замахнал, но не щеш ли, без да иска изтървал брадвата и тя цопнала в най-дълбокото място на вира. Изтръпнал от ужас нашият човек, защото какво е дърварин без брадва? „Господи!” –отронила неволно устата му. Сега, драги читателю, трябва да напомня, че дърварят живеел в далечна и странна държава, в която на всеки зов:”Господи, помогни ми!”, не откликвали примерно, както у нас минимум пет мошеника, а се явявал сам Господ Бог, естествено ако се намирал някъде наблизо тъдява. Всички хора в тази държава вярвали в Бога, макар че у нас всеки ще ти каже, че отсъствието на Бог не зависи от количеството на вярващите и че всъщност Бог няма и той си го знае.
Но видимо, понеже държавата била странна и далечна, Господ все пак отклилнал на зова на нещастния човечец и се явил на часа..
- Господи, помогни ми!-закършил ръце пред него дърварят и му посочил мястото във вира, дето цопнала брадвата. Kолко му е на един Господ да извади брадва от дъното на вир – запретнал ръкав, бръкнал в реката и извадил брадва, ама не каква да е брадва, а златна и украсена със скъпоценни камъни.
- Тази ли е?- попитал Господ.
- Не, не е тази!,
При този отговор Господ, след като го изгледал подозрително и по скоро със съжаление, отново бръкнал в реката и този път извадил искряща брадва, цялата от сребро.
- И тази не е, отвърнал темерутът му с темерут, та се наложило побелелият старец да бърка трети път в студената вода и най-накрая извадил нещастната му брадва
- Тъкмо тази е! - грабнал я зарадван дърварят и ха да си тръгне, забравяйки даже да благодари на Господа, когато светият старец го спрял и му рекъл:
- Мой човек, ти си невероятно честен и порядъчен човек, затова взимай всичките три брадви, твои са, носи ги в къщи и се радвай на живота!
Заживял доволно и щастливо дърварят, даже спрял да ходи за дърва, нямало и нужда от това, защото както всички знаем, парите не носят на човека щастие, но за сметка на това са достойно утешение за неговото отсъствие. Но както казват нашите хора –„Много добро – не за добро!” и не щеш ли в един нещастен ден възпълничката и грозновата жена на дърваря потънала в съшия вир. Потънала, макар че била зодия Риби, а и като човек си падала лайно. Закършил пръсти нашият човек към небето и понеже вече били авери с Господа, той му се явил на часа. Обяснил му нещастникът своята драма, а Дядо Господ бръкнал отново с ръка във вира и извадил една жена и не коя да е , а Анжелина Джоли.
- Тази ли е? –изгледал го изпитателно Бог.
Tука трябва да вметнем, че редки мъже биха погледнали с безразличие и се биха спрели пред обстоятелството, че това не е тяхната жена, особено когато тя стои пред тях гола, особено пък ако е и Анжелина Джоли.
- Ами, тя е…Господи, навел глава нашенецът.
- Ах, ти мръсно копеле! – ядосал се не на шега Бог. Не трябваше да ти давам оня шанс!
- Господи, прости ми! – паднал на колене дърварят. Така си и знаех, че ще стане, ама на, нали съм глупак. Викам си, сега ако му кажа, че тази не е моята жена, той пак ще тръгне да бърка в тази студена вода и сигурно ще извади я Катрин Зита Джоунс, я Дженифер Лопес и пак ще се налага да му казвам, че и тази не е моята жена, докато най-накрая извади и моята хубавица и ми ги даде и трите. Та викам си, защо да го разигравам стария човечец пък и как ще се оправям с три жени? Като ще е Анджелина Джоли, да е Анджелина Джоли! Карай да върви, голяма работа, че не е мойта хубавица! Все ще изкараме някакси и с Анжелина Джоли…
Какво още нареждал потресеният човек пред ядосаният не на шега свети старец не мога да кажа, драги ми читателю.А още по-малко мога да кажа как в крайна сметка е завършила тази история. В едно съм сигурен, че ако в крайна сметка на нашият човек му се е наложило да остане в малката си къщица със старата си грозновата жена, няма начин вече да не се е пропил. Но това не е толкова важно.
Приказките, читателю, са страшни истории, подготвящи децата за времето, когато те вече ще четат вестници и ще гледат новините по ТВ. Но чрез тази приказка аз всъщност исках да ви покажа не толкова коя жена в крайна сметка е отсъдил Дядо Господ на бедния и очевидно глупав дървар. Аз исках да ви убедя, драги читателю в нещо много важно.Исках да ви докажа, че за разлика от жените, когато мъжете лъжат, те винаги го правят достойно и така, че всички да са доволни.