автор: Ekvilibrist

С дълбоко и тихо обаяние нощта пристига в моята стая. Луната разпръсква тънки, блестящи нишки върху лист хартия и те започват своя вихрен танц.
Взирам се в движенията им.
Мога да чуя мелодията - ефирна и завладяваща.
Луната решава да сподели с мен своята соната тази нощ.
Пренася ме там, край Езерото на сънищата* и аз танцувам, танцувам, до първи слънчеви лъчи...
На сутринта листът хартия го няма.
До леглото ми, уморени, спят само чифт балетни пантофки. Защото нейната соната може само да се танцува...
Има толкова любими места на Земята.
Тази нощ съм избрала своето любимо кътче на Луната.

* Lacus somniorum -местност на Луната, в прев. Езерото на сънищата.