Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | С благодарност към леля Ваня и чичо Христо!
Те се прибираха от почивка край морето. Колата пътуваше обратно към дома им. Точно преминаваха през град А.... и колата им внезапно спря. -Ники, какво стана? попита Мими своя съпруг.
-Колата май се развали. По дяволите и кола и чудо...
-Какво ще правим? Пък и нямаме пари...
-Имаме четирадесет и шест лева дано стигнат. И дано бързо се отстрани повредата.
После оставиха детето да спи, а тя седна в близкото кафене, докато Ники намери майстор за колата.
След петнайсетина минути Ники се появи тъмен, като буреносен облак.
-Искат ми четиредесет и пет лева за отстраняването на повредата. С този лев дето ни остава нито можем да отседнем някъде, нито детето да нахраним, нито имаме за бензин.
Притеснени двамата седяха и клатеха глави. Намираха се в безизходица.
В този миг се чу глас:
-Деца, проблем ли имате?
Те вдигнаха очите си и видяха една жена. Жената имаше побелели коси и топла усмивка. Гледаше ги със съчуствие.
-Вижте колата ни се развали, а нямаме пари за нищо. Детето спи в колата. Какво ще правим изобщо незнам- отговори Мими на питащата жена.
-Не се притеснявайте. От тук съм. Ще ви помогнем със съпруга ми. Христо, ела тези деца имат нужда от помощ.
Към масата се приближи побелял господин. Погледна ги с големите си добри очи и се усмихна.
-Спокойно хора сме, за да си помагаме.
Заведоха семейството у дома си. Нахраниха ги. Чичо Христо посети близкия автосервиз и до сутринта повредата беше отстранена.
Когато дойде време да тръгват се сбогуваха с тях, като с родни деца. Дори направиха сандвичи за малкия, който неспирно се смееше и закачаше.
-Благодарим ви. Добри хора сте. Доверихте ни се без да се познаваме. Рядко има такива, като вас- каза Мими със сълзи в очите.
-Не плачи дете.
-Лельо Ваня, ние ще ви се обадим щом се приберем.
-Добре дано пътуването мине благополучно.
После жената целуна младите хора и им поля вода за късмет.
Колата отново пое към дома. Ники каза:
-Тези направо ме зашеметиха. Рядкост са такива доверчиви люде. Представяш ли си, ако бяхме някакви крадци...Щяхме да ги оберем до шушка. Дори в къщата ни пуснаха, като свои.
Мими се усмихна.
-Дано има повече такива хора. Добри хора! Такива създания ми дават надеждата, че доброто не е изчезнало, като динозаврите...
После погледна своя съпруг в очите и му подари най- ослепителната усмивка на света.
Още с пристигането си у дома звъннаха по телефона на леля Ваня и чичо Христо.
-Благодарим ви от сърце. Вече сме у дома- каза Мими на чичо си Христо.
-Радвам се деца. Бъдете живи и здрави. На малкия ми адаш целувки от нас.
...
Вече от години леля Ваня и чичо Христо са като членове на семейството. Мими и Ники никога не забравиха този урок по човешка доброта!
Публикувано от BlackCat на 26.09.2004 @ 15:24:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.38 Оценки: 18
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Урок по доброта" | Вход | 9 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Урок по доброта от Satana (satana@inferno.us) на 26.09.2004 @ 15:30:45 (Профил | Изпрати бележка) | Упоритостта ти в областта да словоблудството те прави наистина графоман номер едно в този сайт! Завиждам на търпението на всички, така стремително пляскащи ти петици само и само да не се обидиш и да вземеш да отслабнеш :) Странно, че това вече няколко минути е онлайн, а няма още петици... :( |
Re: Урок по доброта от Nika на 26.09.2004 @ 16:21:49 (Профил | Изпрати бележка) | Дара, не приемай лично това, което ти пиша. Не правя оценка на тебе като личност, а на тази... хм... творба, да кажем. Според мен тя е инфантилна, плоска, със сюжет, съшит на едър бод с бели конци. Изобщо как ти хрумна, че може да се нарече разказ?
Всичко това нямаше да има значение, ако не получаваше петици за тази и други недомислици :)))
П.П. Апропо, ти с какво се занимаваш? Когато не пишеш, разбира се...
|
Re: Урок по доброта от gadina_ (gadina_@abv.bg) на 26.09.2004 @ 17:11:45 (Профил | Изпрати бележка) |
Чудиш ли се Дара на тези озлобените
какво всъщност им тече по вените?
И виждаш ли как именно сега,
урок е нужен - по ДОБРОТА?
Усмихни се на плесницата другарко,
пак има звезден прах и слънце жарко.
Спомни си просто фразичката стара:
Кучетата лаят - кервана си минава. |
Re: Урок по доброта от RumyRayk (rumy_rayk@abv.bg) на 26.09.2004 @ 18:35:25 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=463&LangID=1 | Скъпа Лили, аз съм отскоро в сайта, но мисля, че имам усет,сетива за добрите хора, а ти си именно от тях.Не съм чела все още всичко твое, но това, че някои те обвиняват в "продуктивност" си е проблем на тяхната непродуктивност. Вярно,не смятам, че това е върха на твоите възможности-вероятно си бързала, защото съзрях и граматически, и пунктуационни и чисто стилистични грешки, но аз ще ти поставя пет, защото вярвам, с оглед на всичко, което съм чела от теб, и не само заради това, че Твоят урок по доброта ни е много повече нужен от Сатаната. С обич, твоя приятелка,Руми |
Re: Урок по доброта от Jandra на 26.09.2004 @ 21:59:57 (Профил | Изпрати бележка) | Този който се мисли за гениален, да хвърли първия камък! А дотогава гущерите ще си стоят между небето и земята ни нагоре, ни надолу.
Разказът изобщо не е лош. Бих казала, че е обикновен, но го прочетох с интерес. Впечатление ми направи и посвещението. Да, в крайна сметка това е важното, да остане някъде стореното. Аз генийте са били оплюти в своето време... Знае ли човек... къде ще го отведе съдбата. А между другото, аз ти завиждам малко за оптимизма. Много даже. Абе те мислите на хората са извратена работа. Накрая гущерите запълзяват без опаши ако да са с корони...
|
Re: Урок по доброта от Ufff на 26.09.2004 @ 23:58:51 (Профил | Изпрати бележка) | Относно сюжета.
Това същото вече ми е случвало.Преди десетина години с развалена кола.На непознато място, далеч от дома.
Прибраха ни непознати хора.Беше зима.
Няма да го забравя.Бяха възрастни хора, които вече не са между живите. |
Re: Урок по доброта от ANG на 28.09.2004 @ 20:48:14 (Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | скъпа Лили
в сайта сме вече близо 1800 души - 1000, ако не смятаме тези с по няколко ника. Дали ще останат един-двама от тях в литературата - съмнявам се. Следователно не е толкова важно дали пишем гениално или дори много добре.
По-важното според мен е да използваме сайта за личностно общуване, но не като чат, а именно с опитите ни да пишем стихчета, разкази или други текстове.
Важно е и взаимно да се обогатяваме и с текстовете ни, и с човешкото общуване.
Важно е да разширяваме възприятията си към света.
Важно е да развиваме човешката си доброта.
ВСИЧКО ТОВА ТИ ГО МОЖЕШ И ПРАВИШ ПЕРФЕКТНО - бих те помоли да разкажеш в литературна форма, разказче може би, оная тежка зима която в началото на ХХІ век си изкарала без електричество заедно с децата - поради стократно надхвърлени грешни сметки на Енергоснабдяване - при това си запазила добротата си, не си се озлобила към хора и си една изключително светла личност.
ЗАТОВА СРЕЩИТЕ МИ С ТЕБ СА И ЩЕ БЪДАТ ВИНАГИ ПРАЗНИЦИ.
БЪДИ |
Re: Урок по доброта от Samosval на 29.09.2004 @ 02:38:52 (Профил | Изпрати бележка) | В местната видеотека има един анимационен филм: "Барби в Рапунцел". Досега смятах това за най-лигавото, зле скалъпено и инфантилно творение. Ти успя да докажеш, че винаги може да има още по- по- най-! Благодаря ти, Дара! Благодаря ти и че ще ми благодариш! |
| |