Тъгата ме дебне със котешки стъпки.
Обръщам се - няма я.
Но усещам това жадно присъствие,
готова за скок, се снишава.
Назад, тъга, върви си!
Сега не ти е време.
Копнея за слънчеви мисли.
Остави ме
да се съвзема!
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|