автор: ednaotvas

Когато тръпна във очакване за теб
раздвижва се на бурни притоци кръвта ми.
Коне препускат,
разтърсвайки до тътен същността ми.
Долавям със сърцето си
неизтощим и буен тропот на копита.
Изконно-всепоглъщащо е чувството,
когато с теб се сливам.
Вибриращ аромат на мускус
с нетленни фибри се преплита,
така че става неделимо цяло.
Спояват се и вплитат се
до сложна неразривност
емоция и мисъл,
избухват всички сетива
в душа и тяло.

И няма нищо невъзможно,
нищо непонятно.
Просто сме свързани изцяло.
Изконно.
Всякак.

Изкачваме се стъпало по стъпало. Нагоре.
На всяко следващо ниво, което се отваря.
Понякога е трудно...
Особено, когато се оплитат още нишки,
които да ни свързват.
Когато ражда се и по-голямата ни близост.
Отвътре.

Мдаа, не е лесно да станеш цяло
със някой друг.
Но няма избор.
Когато си почувствал повика.
Чрез всяка клетка на кръвта си.
Раздиращо. Орисващо.
Когато го обичаш с всичко твое.
Предимно със Душата си.
Безумно и изконно.