автор: sav11

Не си отивай мила моя.
Без твоите ръце не мога да заспя.
В косите ти се гушва същността ми.
В очите ти се буди радостта.
Не тръгвай към вратата, моля те недей!
След тебе тръгва ми душата.
Земята сякаш бясно се люлей
и аз потъвам в бездната на мрака.
Сълзите ми навътре се изливат.
Горчива сол сърцето ми заля.
Мечтите ми със тебе си отиват
и давя се в безкрайна самота.
Но ето, че внезапно ти се спря.
И твоето сърце не издържа.
Разбра, че мъката ще ме погълне,
прости ми и се разрида.
Изпивах сълзите ти като диаманти.
Прегръщах и целувах твойта доброта.
Пред себе си заклех се и във нашата вяра.
Със тебе да посрещна Вечността!