~
~
~
~
Децата ни отлитат, господа!
Децата ни напускат.
Не с металните крила,
с лекокрилите фенерчета –
с тях ни палят по една
свещица...
за всеки в смъртта си да я има.
Децата ни отлитат, госпожи!
Децата ни се стапят.
Не от южен повей,
от северняка във сърцата –
от висулките им капе по една
сълзица...
за изтлялото огнище да я има.
Децата ни напускат – чухте ли сега?
Децата, ни оплакват!