автор: question_of_my_mind

Нахрани очите ми със твойто тяло,
с усмивката ти, плавната отпусната походка,
със дългата коса която плува по лицето ми надолу,
когато двамата сме легнали, когато те прегръщам нощем.
Нахрани очите ми със тази малка своя прошка,
като сълза отронила се тъжно във ръката ми,
и после с тишината на една прегърдка много топла,
и после с времето което да създаваме от дните спомени.
Нахрани очите ми с поля и други хоризонти,
в които да вървим, не просто да намерим нейде края,
там някъде където стъпките ни меко ще останат първи,
там някъде където губи се усещането за съдбовното начало.
Нахрани ме с смях, и думи бликащи като планински ручей,
а после с непокорството на свойта дива младост,
нахрани ме най-вече с повече душа, която диша,
когато срещаш ме в очите, и ми казваш, обич искам те.