автор: cezonia

Е, вече сме чужди! Честито!

И то, благодарение само на теб.
Помен няма да давам за чувства разбити
и няма да страдам в нестроен куплет.
О, вече се цупим от малко! Защо ли?
По егото май нещо дере ли, дере,
не чакай да ревна (дори и неволно),
ясно, друга трупа със теб грехове.
А, не ми вярваш, че от това не ми пука?
Някак удобно е все да бъдеш желан.
Вече оставям те! Прав ти път и наслука!
Против поглед зелен аз пък, ще нижа гердан.
Иии, нечовешко е някак, да мисля за тебе,
ти пък за мен все някой ден ще се` разтревожиш
и свежо ще питаш: "Как си?" Виж, непотребно е!
Резистентна съм вече. Ха, да се обзаложим!