Понякога се срещаме и разминаваме,
два кораба загубени в мъглата.
Изпуснат миг на близост, разкаяние,
безветрие и самота в душата.
Разделят ни без милост разстояния,
слуги жестоки на съдбата.
Отправили с надежда взор във времето,
красиви спомени запълват тишината.
Сърцата ни скалисти острови,
по пътя бурен на живота.
Отхвърлили хомота на задръжките,
любима среща са за ветровете.
Дали ще продължаваме да търсим
перпетуум мобиле за щастие.
В прегръдки чужди нежност не усетили,
понесли кръста тежък към Голготата.