автор: barona_36

Разбухваш ти и чар, и къдри,
далеч, а щом до мене си
разюзданите си коси
на кок, на кок заплиташ мъдро.

И аз мълча като наказан,
тъй както и неканен гост,
не би могъл да вдигне тост
в ръката с чашата си празна.

И без да правя сметки груби,
незнайно е защо и как
и колко ще е волно пак
сърцето, ако те разлюби...

Или какво с обратен знак
печели този, който губи...