автор: angellaura

Вятърът вече говори на него.
А той пък пее песни на слънцето.
Нещо не се спогаждат добре със снега,
но пък как обича врабците...
Смешни са му гълъбите,
а капките дъжд пък се смеят на него.
Той не знае, че скоро ще се срещне с пролетта,
но лятото вече му праща мислени поздрави и
му подсказва тихичко в съня, че тогава ще има ...
краченца...
и всички пеперуди ще бъдат негови.
Някога знаех езика им, но сега -
всичко е за него!
А аз пак ги разбирам - в очите му!