автор: na_de

- Яде две супи, госпожо, и сега коремата боли!
- Аз пък ще яде само хляб, госпожо, не иска супа!
- Давай го на мене! И аз ще изяде две супи...
Както вече си разбрал, читателю, намираме се в ресторанта.
Сервират им порции риба с гарнитура картофи.
- Изяш си рибата! - казвам на Ясен. - От нея няма да те боли корема...
Всички гледат под ъгъл чиниите с риба. Тотален отказ.
- Чуйте ме! - отсичам - Който яде риба, става умен и решава бързо задачите!
Замислиха се.
И като почнаха, даже Ясенчо, дето го болеше коремата, изяде две риби...
И виж ти как ни помогна фосфора да решаваме задачи с преминаване на десетицата!
На другият ден по математика имаме Прибавяне към числото 9.
Написвам на дъската с големи цифри: 9 + 4.
Разперваме пръстите на двете ръце. Да, ама като са само 10 пръста?
Стоят в недоумение, някои започнаха да си гледат краката..., а един Мартин, глупачето, започна да събува ботуша...
- Защо се събуваш, Мартинчо?
- Нямам, госпожо, още ръце!
Явно, няма да стане така тая работа.
Казвам им:
- Свийте пръстите на двете ръце в юмруци! Пръстите няма да ни трябват...
Свиват си те послушно пръстите.
- Сега ще ви кажа една магия - продължавам - но всички трябва да сте много внимателни!
Застинаха и като ококориха едни очи! Каква ли ще е тая магия?!
На голямата девятка отгоре пиша: +1, да стане 10. Над голямата четворка пиша -1, да стане 3.
" А, казват те, вземаме от комшията едно, да става десет!"
"Да, казвам, ама нали като вземем от комшията, той остава без едно?"
Е, решихме задачата.
Само Маринчо с ботуша, така и не вдяна. Стои, гледа тавана и повтаря като папагал: "Девет, девет..."
И пак сме на обяд. Водим ги на ресторант с колежката Йорданова, под строй, двама по двама.
Храната е безплатна, защото сме на целодневно обучение: до обяд учебни часове, после обяд, след него - занималня. Станахме пълен пансион. Изпълняваме, както се казва, повелята на правителството, да приобщим ромите към нацията...
В ресторанта вече е сервирано, настаняват се удобно, а ние, учителките, стоим до тях, учим ги на културно хранене.
Отначало, разбира се, топяха с пръсти, вилици не им трябваха, но затова хлябът все не стигаше, и от кухнята носеха по още два-три панера.
Ох, бабанко!
Дробят, дробят в супата хляб и хем ядат, хем в другата ръка пак филия хляб!
"Вашта м... ромска - ядосва се колежката - вие в къщи освен хляб, друго виждали ли сте!..."
Но, защо, читателю, имам някакво "де жа ву", някакъв смътен спомен, че това е нещо преживяно, някога вече се е случвало? "На българина дай хляб - казваше бай Ганьо, с такваз чорба, пардон, с такваз супа цял самун хляб изявам!..."
И ето как историята пак се повтаря, и децата, които Ви дърпат на улицата за ръкава и казват: "Чичо, дай хляб!" утре може да формират новата ни нация, господи!
От кухнята се носи примамлив аромат. Сервират им второто ястие: кюфтета яхния.
Спускат се пак да топят хапки хляб във вкусния сос!
"Хайде сега, деца, казваме ние с колежката, вземете вилиците и внимателно, да не се опръскате, начупете едното кюфтенце!"
Ама те вече напълнили тумбаците с хляб, кой хапнал, кой не хапнал от кюфтетата, повечето ги оставят...
А мъничкият Иво като ни гледа как с Йорданова обикаляме край тях, пита учудено:
- Госпожо, вие защо не обядвате?
- Ние сме на диета с госпожата - отговарям - затова не ядем.
А Йорданова леко ме побутва и ми прошепва в ухото:
- Ако знаеш, колежке, как съм гладна! А пък ако знае детето, че имам само десет стотинки в портмонето си...
И така, накрая, те нахранени, ние на диета, тръгваме с бодра крачка обратно към училище.
Та така, мили деца...