автор: secret_rose

И не е тази нощ от онези, които си тръгват.
Февруарското слънце кънти от преглътнати хрипове.
Вледенена пътека целува нозете ми кървави
напосока подели следа от разкъсани викове.

И не е тази нощ от онези, които прегръщат
първострунната музика в нежните пръсти на утрото.
Споделена от сенките мрака си в тебе завръща
и заплита деня ми с живеца на утрешни къртове.

Тази нощ не е наша, ювиги, танцува я Янкула.
От очите му слизат сказания, писани с пулса ни.
И под бялата риза дарения нам Табернакъл
запечатва съдби и посоки изгубили курса си.

А вали океана... сразил всеки порив бездомен
и дочувам Ей-хоу, след копитата трънни на зимата.
Аз и ти - две вълни, два отмити завинаги спомена
в свободата на края, до там, до където ни има.