Ти, който и да си, разреши ми да се плъзна по твоите огнени мисли,
да се разходя по алеите цветни на душата ти пъстра, като светла дъга.
Разреши ми, да потъна във влагата на очите ти морско избистрени
да се заровя в аромата на листите есенна меланхолия, като в тиха гора.
Остави ме да драпам с нокти и зъби по стръмният склон на надеждата,
с ожулени лакти да се изкачвам до нежният връх на желания-тиха нега.
Да стигна върха облян от светлината на новороденият изгрев безбрежен,
остави ме, моля те, да стигна оня Бог с наранена зеница да те видя там, на брега!
http://www.youtube.com/watch?v=yjHAlmu6CrQ&feature=player_embedded