автор: lycki

Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах
свидна обич-сълза.
Не присвивай крилете,
моят път посрещни,
че душата ми вече
уморена пълзи!