автор: dara33

На Симонка с обич и на обичащите приказки)

Живеело едно момиченце. Приличало на малка красива кукла, но не било кукла, а живо същество с душа, сърце и мечти. Тя имала големи маслинени очи, в които плували светлини и пъстри мечти...
Детето имало много желания, но най- силно желаело да има вълшебна пръчица с която да прави магий. Дори на петия рожден ден си пожелала от свойта леля такъв подарък.
-Моля те, подари ми пръчица, а аз ще те превърна в зайченце...казало момиченцето.
Лелята се замислила и отговорила:
-Милинко, ще се постарая да намеря вълшебна пръчица в магазина на добрата вълшебница, но ако са свършили ще направим заедно една вълшебна пръчица.
Усмивка на щастие разцъфтяла на устните на момичето с големи маслинени очи.
-Добре първо ще видиш в магазина.
Лелята отишла в магазина и попитала продавача, стар побелял вълшебник:
-Извинете, искам пръчка с вълшебна сила. Дали ви се намира някоя?
Той я погледнал и отговорил:
-Свършиха вече. Изкупиха ги нетърпеливи хора, за да сбъдват желанията си. Не разбират, че не с пръчици, а с любов трябва да сбъдват желанията си.
-Тази тайна ми е известна, но обещах на детето да попитам. Извинете.
После лелята излезнала от магазина и се замислила. Трябвало да измисли пръчица на желанията. Била обещала, а не обичала да не изпълнява дадени обещания.Вървяла, а вятърът духнал шапката й и тя отлетяла на клона на едно дърво. Погледнала и видяла клонче отрупано с цветове...а шапката й намигвала от клона на дървото.
Лелята на детето се опитала да свали шапката си, но не успяла. Тогава се престрашила и се качила на дървото. Било страхотна гледка- леля на едно дърво! Там между клоните и аромата на цветовете тя взела шапката си и разбрала, че вълшебната пръчица е възможна, ако сърцето на детето вярва в сбъдването на желания. Откъснала клонче с ухание на пролет. После слезнала и се запътила към дома.
-Мила моя, казала тя на детето. Тази пръчица е вълшебна. Потопи я във вода. След известно време ще й порастне корен. Насадиш ли го ще порастне дърво. После това дърво ще ни даде плодове. Желанията се сбъдват с постоянство, труд и любов в сърцето на човека.
-Добре, а може ли да те превърна в зайче? попитало момичето с маслинените очи.
-Ти наистина ли искаш да стана зайче? Така ще избягам, а нали се обичаме?
-Да така е. Не искам да ставаш зайче, това е шега. Ти си мойта добра лелинка, която обичам много.
После детето се гушнало в ръцете на жената и й дарило най- сладката целувка на света.
Лелята се зарадвала, че това малко създание с маслинени очи разбрало, че желанията се сбъдват с постоянство.
-Искаш ли да поставим клончето във вода? попитала тя детенцето.
-Искам, искам...хайде да направим чудо.
...
От тогава са минали години. Момичето с маслинените очета има деца и разказва на своите палавници за вълшебната си пръчка. После ги завежда в градината където има едно прекрасно дърво отрупано с цвят.
-Това е мойта вълшебна пръчица. Мойта леля ме научи, че е важно да вярваш в чудеса. Така желанията се сбъдват някога. Бъдете сигурни.
Децата я гледат със светнали очи, а после се затичват, за да намерят своята вълшебна пръчица, с която ще зарадват много хора и добри сърца.
Там сред цветове и дървеса има едно вълшебно дърво. То приказки реди и сбъдва желания...и може би сред клоните намигва една шапка на една леля, която се катери по дърветата.
Дано го намерите и вие.
Сега лека нощ милички и нежни сънища. Дори звездичките вече заспаха.
Лека нощ!