автор: Ekvilibrist

След представлението, в театъра куклите изглеждат толкова сами.
Те са без своите кукловоди.Свлякли са се на сцената и не мога да видя блясъка в изкуствените им очи. Ето там, отстрани, една от тях е паднала завинаги. Ненужна, с прерязани конци и никой кукловод не ще играе вече с нея.
Какво ли изпитва?!
Обречена или свободна, или обречена на свобода?!
Напомня ми човека. Всеки страх привързва невидима нишка към него и го води. А той играе, докато завесата падне, на сцената стане тъмно и след аплодисментите публиката се разотиде. Има толкова пиеси, куклата ще бъде ням наблюдател на друга постановка и ще забрави за тази.
А човекът остава в мрака на малката сцена, вече непотребен, прерязал всички конци.
Вече свободен...