автор: rimpo

Не може всичко пак да се повтори,
тъй както във онези дни.
Аз да съм момчето твое,
а ти - момичето на моите мечти.

Лица и дати оттогава се смениха неведнъж
и образът ти в мене избледня.
На тази среща случайна след много години,
повярвай ми, аз едва те познах.

По друга си някак от дните предишни,
когато се гонихме с тебе по морския бряг.
По това мило за мене тогава лице,
през годините много грижи следи са оставили.

Проблеми безброй с длетото са дялали
и времето безмилостно играло си.
Но усмивката и очите са същите -
тях дори сред милиони бих ги познал.

Стоим и мълчим насред шумната улица -
няма ли с теб какво да си кажем сега?
Може би не, вече всичко е казано,
толкова отдавна, в онези далечни дни.