автор: vilvar

Сълзите ти небе, онези чистите
по вените ми бяха пулсът ти
така ме знаят хората, те
нарекоха ме - дървото на живота.
Но замисълът май друг бе
да пусна корени дълбоко,
за да е здраво и стъблото.

Не знаех още, не, за жребия си
четири гвоздея да ме убият щом
по мен плътта на твоят Син
кръвта си вместо сълзи
да лее мълчешком,
когато твоите деца без свян
по мойто тяло неговото оковаха.