автор: Santana

Не можем ли и двете страници
на една история да прочетем,
е по-добре да замълчим.

Защо не можем паметта да почетем
на жертвите от „другата страна”?
Каква е тази избирателност?
„Ден на жертвите от комунизма”-
не е ли туй издигане на нова и
свирепа барикада между нас?
А защо да няма
и „ден за жертвите”,
но не от комунизма,
а за тези „от фашизма?”
Така ще почетем
и други хиляди убити, даже и деца,
почернените майки и жени, сестри,
изгорени къщи и отрязани глави,
платени щедро от властта,
набучени на кол или
поставени на показ
по селските мегдани?
Ами ако сред тях била е
главата на дядо ни, баща ни?

Каква е тази злоба и ненавист
и чувството за мъст?
С тях ли бъдещето ще градим
или ще му сложим кръст?

Не е ли време всички да признаем,
че жертви имаше „преди” и „след”?
Не е ли време да се осъзнаем?
И колко време трябва ни да разберем -
с подклаждане на огън от омраза
със чувството за мъст ще си умрем.

Не е ли време меч от злоба изкован
Във друг... съвместен огън да стопим?