автор: dimich

На покойния ми брат

Натам ни водеше мирис на риба
очакваше запотената чаша с мастика
тогава улицата се казваше "Ленин"
не както сега - "Богориди " ...
душата ми в корема се е свила
когато сервитьорката пристига -
студенски гладни години
локумите рибарски са брадати
солта им по челата още свети
навън залезът кървав
в малиново гларусите оцветил е
ръцете като пила набраздени
чашите с вино обръщат
блестят в сумрака само очите
мъглата бургаска е от цигари
с първите зари сутрин
ръцете веслата отново намират
загребват към морското слънце