автор: dara33

На Кики мойто момче- мечта и всички приказни
сърца с обич)

В страната на палмите през океани и морета живеело едно слонче. Някой ще каже:
-Е, какво от това слонче, като слонче.
Това слонче не било обикновено. То имало сини очи, които светели, като звезди и хоботче по- късичко от хобота на другите слонове. Ушетата му били големи, като огромни пеперуди кацнали на главата на жител от страната на палмите. Вълшебната душа на слончето правела добрини и нямало жител на тази страна, който да не го обичал и с радост да го търси за бели и игри.
Слончето се казвало Тикси. Тикси като всички слончета обичал да си хапва банани и мандарини, да се облива с вода и да тича тромаво с палавите маймунки. В един горещ ден през поляната на която играели всички обитатели преминало едно странно животно. Имало четири кръгли крака и две големи светещи очи. Всъщност това бил джип, но те за първи път виждали такова нещо.
-Тикси, ела да видиш едно нещо- казала Айла най- малката и най- палава маймунка.
-Айла, сега съм зает хапвам си банани.
-Тикси, то върви бързо. Ела, че после ще изчезне.
Тромавото слонче отишло след Айла и видяло нещото. Ушите му се размърдали от интерес и любопитство, но нещото профучало и отминало, след кратък престой близо до една палма.
После животинките се събрали да играят на гоненица и видели, че под палмата седи едно маймунче на два крака. То плачело.
Тикси приближил и попитал:
-Защо плачеш? Гладен ли си?
-Не, но искам при мама.
-Така значи си изгубен при нас.
После Тикси надигнал хоботчето си и надал вой приличен на сирена.
От страната на палмите се събрали всички обитатели. Знаели, че за да свири така значи се е случило нещо и някой е в беда.
Тигърчето попитало:
-Тикси, буря ли наближава?
-Не, но имаме малък проблем. Този приятел се е изгубил или по- точно са го забравили тук. Нека му помогнем.
-Да не се е забравял. Ние си имаме дотатъчно проблеми, че да се занимаваме с него- казал Рир тигърчето на райе.
-Рир, засрами се той още е хлапе, ами ако някой от нас се изгуби сред двуногите нима няма да му помогнем? Те могат и да го потърсят, но ние ще се постараем да го върнем при близките му.
Всички слушали думите на Тикси и разбрали, че трябва да предприемат нещо.
Айла набрала банани за детето. Тикси му донесъл водица. Всяка твар от страната на палмите искала да направи добринка на детето. После с настъпването на нощта то заспало уморено от многото вълнения сред своите нови приятели. Когато слънцето изгряло Тикси подложил гръбче на детето и то седнало върху него. После направляван от полета на птиците и подскачащите закачливи маймунки поел във вярната посока, за да върне детето там откъдето е. Детето свикнало с тях. Не се страхувало от животинките. Разбрало, че са с добри сърчица. Когато не си лош с другите, то и те не са лоши с теб.
-Тикси, наближаваме оживено място- казала Айла.
-Айла, вие с другите останете тук, а аз ще приближа, заради детето.
После Тикси приближил до колибите където светели очите на онова животно, за което не знаели, че се нарича джип.
Легнало слончето с доброто сърце и детето слезнало от гръбчето му.
Обърнало се към него и го погалило по хоботчето. В очите на двете мъничета се четяла обич и доверие.
-Мамо, тук ли сте?
-Иная се върна- извика женски глас.
Насъбрали се хората.
-Иная, ние си мислехме, че сме те изгубили в джунглата.
-Мамо, бях там, но намерих приятели- казало развълнувано детето. Сега ще те запозная със слончето Тикси. После детето уловило майка си за ръка и я повело към мястото на което оставило слончето с добро сърце и големи пеперудени ушета.
Там освен тъмнината нямало никой друг.
Очите на детето се напълнили със сълзи.
-Тикси, Тикси...но слончето не се появило.
Животът среща различни светове. Хубаво е да се опознаваме, но да не вредим на другите. Слончето помогнало и веднага тръгнало обратно, нали неговите приятели го очаквали нетърпеливо в мрака.
...
-Мамо, той ме доведе на гърба си. Честна дума.
-Добре миличък. Сега заспивай.
Може би никой не повярвал, защото възрастните не разбират, че животинките общуват по между си. Детето още помни онова слонче с големи ушета, което му помогнало, както и маймунката и тигърчето и всички обитатели от страната на палмите. Има добрини, които не се забравят никога!
В страната на палмите през океани и морета Тикси още тича с приятелите си и помага на всеки изпаднал в беда.