Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 399
ХуЛитери: 5
Всичко: 404

Онлайн сега:
:: ZAGORA
:: Lombardi
:: NadiKa
:: Albatros
:: Hulia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИван Снежанкин
раздел: Разкази
автор: na_de

Маймунка! Ако го сложиш на един клон и му подхвърлиш банан, няма да го различиш от другите.
Всъщност, от кои другите?

Отначало, като влизах в клас, ги заварвах всички качени върху шкафчетата за дрехи.
В града учениците веднага почват да пишат и да четат.
Ние първо се учим да седим.
Цялата човешка еволюция преминаваме за месец, уважаеми читателю, и когато един ден учениците ми от първи клас поздравят директора с: "Добър ден!", само аз си знам колко труд ми е косвало това...
Започваме най-сетне уроците. Имаме състезание по бързо четене: "Дядо и ряпа." Вдъхновен, щастлив, най-високо от всички вдига ръка Иван Снежанкин, как да не го изпиташ!
"Дядо белобради ряпа взе да вади." - започвам аз, а Иван Снежанкин продължава: "... иитива бабо, купи картоф, а защо картоф, чипс, чипс да купи иитива..."
Целият клас вече се смее.
Снежанкин уж следи с пръст текста и продължава по същия начин: "...иитива дядо коня, йок дърва, каруца иитива... добре ли, госпожо?..."
"Абе, викам, ти какво ми четеш, откъде ги вземаш тези думи?!"
"Ами тука така пише!..."
"Госпожо - казва Оги - Иван е пич!"
"Така ли?" - недоумявам.
"Така, госпожо - казват и другите ученици - и брат му е пич!"
"И какво значи това?"
"Ами и той няма баща, и брат му няма баща!"
Е, разбрахме се най-сетне.
Снежанка, самотна майка, има още едно малко детенце. И те са от най-бедните от квартал "Джунгла".
И един ден изведнъж Иван Снежанкин се оказва с цели петдесет лева в джоба. Наближаваше баба Марта. Украсили сме стаята, на дъската сме закачили голяма мартеница, а те самите трябваше да си носят от къщи конци за малки.
На другата сутрин влизам в стаята и виждам голямата мартеница на дъската цялата опоскана: скубали момчетата и дърпали червени и бели конци от нея, връзвали си ги на ръцете и от училищната украса нищо не останало!
Накарах ги на другия ден да възстановят украсата.
Каква беше изненадата, когато след един час Иван Снежанкин се върна с голяма и скъпа мартеница!
"Откъде я взе бе, Иване?"
"Купих го!" - отговаря ухилен.
А учениците ми разказват как Иван Снаженкин намерил петдесет лева. Цялата махала знае за това. Освен мартеницата, купувал Иван и подаръци на децата, шоколади, черпил ги наред с чипсове и кроасани, докато изхарчили парите до стотинка.
"Къде ги намери?" - питам малко изненадана.
"Един човек изпусна, аз настъпих го и го вземах!"
Не мина и седмица, не щеш ли, намерил още двадесет лева.
Викам му: "Иване, как ги намираш така тия пари, да не валят от небето..."
"Късмет, госпожо!"
Късметът споходил Иван Снежанкин, когато веднъж майка му го пратила да и купи цигари от "търговеца" в Махалата. Всички знаехме, че тези "търговци" продават евтини цигари без бандерол на цялото местно население. Видял Иван къде човекът си крие парите, а после отивал и от време на време си дръпвал по една банкнота, каквато дойде...
"Госпожо, имало там много пари!" - казваха моите ученици. Толкова, че човекът даже не усетил липсите... Докато един ден полицаите не го прибраха и банката на Иван Снежанкин фалира.
Но населението в Махалата продължава да пуши евтини цигари.


Публикувано от alfa_c на 30.01.2011 @ 18:34:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   na_de

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.05.2022 год. / 19:25:27 часа

добави твой текст
"Иван Снежанкин" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Иван Снежанкин
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 30.01.2011 @ 19:26:33
(Профил | Изпрати бележка)
Хе, Наде, твоя герой малко като Робин Худ - взема от незаконно забогателите и черпи сиромашките дечица...;)
Много ми хареса, чаках да прочета нещо от теб!:)))
Поздрави!


Re: Иван Снежанкин
от mariniki на 30.01.2011 @ 23:48:10
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
истинско...неподправено...
много жив, вълнуващ разказ.
сърдечен поздрав, Наде.


Re: Иван Снежанкин
от voda на 31.01.2011 @ 02:33:03
(Профил | Изпрати бележка)
Крадено - раздадено...
Има грешка, има и прошка.
Иванчо е добро дете. С практически усет, макар и в невярната посока.
Не ти е лесно, Наде.
Бог сили да ти дава... :)))


Re: Иван Снежанкин
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 31.01.2011 @ 11:41:25
(Профил | Изпрати бележка)
Иска ми се да вярвам, че утре Иван няма да замести "търговеца", но дали...?
Поздрави!


Re: Иван Снежанкин
от tomatroev на 01.02.2011 @ 11:40:05
(Профил | Изпрати бележка)

Снощи министър Игнатов каза, че 48% от децата в училище
вече са циганчета.
Знаеш, че ние , българите , като всички европейски народи,
сме от индо- европейската езикова група. Което означава, че се
връщаме към корените си и с 50% европейчета и 50% индийчета
вече сме най- чистата раса! :)))))))