автор: na_de

Маймунка! Ако го сложиш на един клон и му подхвърлиш банан, няма да го различиш от другите.
Всъщност, от кои другите?

Отначало, като влизах в клас, ги заварвах всички качени върху шкафчетата за дрехи.
В града учениците веднага почват да пишат и да четат.
Ние първо се учим да седим.
Цялата човешка еволюция преминаваме за месец, уважаеми читателю, и когато един ден учениците ми от първи клас поздравят директора с: "Добър ден!", само аз си знам колко труд ми е косвало това...
Започваме най-сетне уроците. Имаме състезание по бързо четене: "Дядо и ряпа." Вдъхновен, щастлив, най-високо от всички вдига ръка Иван Снежанкин, как да не го изпиташ!
"Дядо белобради ряпа взе да вади." - започвам аз, а Иван Снежанкин продължава: "... иитива бабо, купи картоф, а защо картоф, чипс, чипс да купи иитива..."
Целият клас вече се смее.
Снежанкин уж следи с пръст текста и продължава по същия начин: "...иитива дядо коня, йок дърва, каруца иитива... добре ли, госпожо?..."
"Абе, викам, ти какво ми четеш, откъде ги вземаш тези думи?!"
"Ами тука така пише!..."
"Госпожо - казва Оги - Иван е пич!"
"Така ли?" - недоумявам.
"Така, госпожо - казват и другите ученици - и брат му е пич!"
"И какво значи това?"
"Ами и той няма баща, и брат му няма баща!"
Е, разбрахме се най-сетне.
Снежанка, самотна майка, има още едно малко детенце. И те са от най-бедните от квартал "Джунгла".
И един ден изведнъж Иван Снежанкин се оказва с цели петдесет лева в джоба. Наближаваше баба Марта. Украсили сме стаята, на дъската сме закачили голяма мартеница, а те самите трябваше да си носят от къщи конци за малки.
На другата сутрин влизам в стаята и виждам голямата мартеница на дъската цялата опоскана: скубали момчетата и дърпали червени и бели конци от нея, връзвали си ги на ръцете и от училищната украса нищо не останало!
Накарах ги на другия ден да възстановят украсата.
Каква беше изненадата, когато след един час Иван Снежанкин се върна с голяма и скъпа мартеница!
"Откъде я взе бе, Иване?"
"Купих го!" - отговаря ухилен.
А учениците ми разказват как Иван Снаженкин намерил петдесет лева. Цялата махала знае за това. Освен мартеницата, купувал Иван и подаръци на децата, шоколади, черпил ги наред с чипсове и кроасани, докато изхарчили парите до стотинка.
"Къде ги намери?" - питам малко изненадана.
"Един човек изпусна, аз настъпих го и го вземах!"
Не мина и седмица, не щеш ли, намерил още двадесет лева.
Викам му: "Иване, как ги намираш така тия пари, да не валят от небето..."
"Късмет, госпожо!"
Късметът споходил Иван Снежанкин, когато веднъж майка му го пратила да и купи цигари от "търговеца" в Махалата. Всички знаехме, че тези "търговци" продават евтини цигари без бандерол на цялото местно население. Видял Иван къде човекът си крие парите, а после отивал и от време на време си дръпвал по една банкнота, каквато дойде...
"Госпожо, имало там много пари!" - казваха моите ученици. Толкова, че човекът даже не усетил липсите... Докато един ден полицаите не го прибраха и банката на Иван Снежанкин фалира.
Но населението в Махалата продължава да пуши евтини цигари.