Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 1
Всичко: 451

Онлайн сега:
:: vlakant

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриключение из Дивия запад
раздел: Хумор и сатира
автор: radi_radev19441944

гротески

/на Краси Йорданов с намигване/

Когато накрая съвсем резонно ни плениха команчите, Краси Йорданов избухна в сардоничен смях.
- Чудя се – казва – приятелю, как сега тези идиоти ще ми вземат скалпа.
Погледнах го с нескрита завист и причината беше ясна. Бях неволен свидетел, когато принцесата от една предишна приказка в пристъп на бурна симпатия се опита да го разроши и отскубна неволно последния му косъм. И ме хвана яд на златната рибка, че разрешава само по три желания. В този момент четвъртото ми желание би било съвсем недвусмислено: „Искам на моя бял брат да му поникне буен перчем от руси къдрици.”
Както и да е - изплъзна ми се златната рибка и моето благородно желание не се състоя; изпратиха го през девет гори в десета да се сражава с някакъв кръвожаден змей за ръката на принцесата, понеже такъв бил сценарият, а аз се оказах негов адютант и оръженосец.
Войната с команчите въобще не влизаше в сценария, но тогава долетя Бойко Борисов на бял кон и вика: „Онези – червените се опитват да ни пробутат флашгейт; действайте!”, имайки предвид едни червени бабички, пък аз поради прогресираща глухота, съм разбрал команчи. И много ясно, че накрая ни сбараха по бели гащи както спяхме кьоркютук пияни на пътеката на войната; имало глава да пати.
Хеле добре, че беше Краси Йорданов; иначе щяха да ни скалпират като едното нищо, даже нямаше да ни питат кой вятър ни е довял из тия пущинаци. И както обикновено се случва в Холивудските истории, баш когато главният екзекутор си точеше томахавката, долетя там с мустанга царската дъщеря в костюм от бизонски кожи на Версаче и веднага в сърцето и пламна бурна любов по него. По Краси, разбира се; някой да не помисли, че заради мен става тая работа.
- Искам го, та го искам; да не сте посмели да ми го отнемете! – писна възхитена царската дъщеря и моментално разхвърли из пространството бизонските си тоалети и чорапогащници от кожи на скунс. – Това е моят ласкав, нежен звяр. Искам да му нарисувам на хубавата лъскава глава едни хубави, лъскави рога. Ела при мен, любими!
Така или иначе отървахме временно процедурата със скалповете; моят приятел се залови да успокоява разнежената царска дъщеря, като и пееше „Бате Бойко прави вятър”, пък аз кроях планове за бягство, но ето че се зададе нова опасност.
- Вие кои сте, бре!? – извика сърдито самият вожд – великият Грухтящ бизон, когато ни отведоха в централата на разпит. – И майната си ли сте тръгнали да търсите по пътеките на войната?
- Аз съм Дивият козел – отговаря уверено Краси, а този приятел – сочи той мен – е Дивото магаре. Изпратени сме от нашият голям бял вожд да трепем змея, дето иска да отвлече принцесата.
- Хм – вие май ме вземате за канарче. Какви змейове сте хукнали да гоните из нашите ловни полета? Явно сте шпиони и се налага да ви накажем. На този приятел – сочи той мене – скалпът му не е съвсем за изхвърляне и мога да го подаря на главния си готвач, но с тебе не зная какво да правим. Освен да те дадем на нашите принцеси да ги забавляваш, когато хванем пътищата на войната. Те много обичат някой да им пее по пълнолуние.
В този момент бях готов да изквича от удоволствие. Определено предпочитам скалпирането /чунким голям хаир от разни прически в тези въшливи времена/ пред перспективата да пея на разгонени принцеси по пълнолуние. Но напразно съм мечтал за подобно щастие.
- Всъщност, за този приятел – продължи вождът замислено, сочейки мен – и той вече май е попрехвърлил доста години; прилича ми на дърто магаре и никой няма да се зарадва на проскубания му скалп. Чини ми се, че ще е по-добре да го оставим да забавлява царицата, че и тя на стари години превъртя и прописа стихове. И също не можела да спи по пълнолуние.
Това изявление ме довърши. Кръвта ми се смрази моментално и веднага забелязах хитрата усмивка на Краси, която сякаш искаше да каже: „Я сега да те видим какво чиниш, Диво магаре - побъркано!”
- Но това е несправедливо – опитах се да протестирам аз, спомняйки си една стара история, когато бях ухажван от подобна царица; едвам оцелях и хукнах да бягам, оставяйки в ръцете и част от интимната си анатомия. – Защо на някои късметлии се падат все леки задачи: Да се борят със змейове, да развалят магии, да разтоварват контейнери със скрап, да скубят троскот, а аз като последен Марко Тотев все трябва да забавлявам самотни царици и поетеси!
- Е добре, добре! – смили се накрая вождът – Ще оставим това на Дивия козел, а ти ще отидеш да хванеш с голи ръце гризли.
- Тръгвам веднага – изревах аз в пристъп на велика радост и дори направих характерна стойка като за пред старт. Уви - напразно!
- Чакай малко, чакай! – сети се нещо Грухтящият бизон – Войната още не е приключила и победители няма. Все още сте военнопленници. Ще извикам специалисти да проверят дали не разполагате със СРС – та и чак тогава ще те пуснем при гризлито. Защото зная, че вашият голям бял вожд бате Бойко, много обича да си играе със СРС – та.
- Ами, ами – шикалкавя обезсърчен аз – нашият голям бял вожд сигурно ще се сърди, когато разбере това.
- И аз също сигурно ще се сърдя, когато разбера това – забеляза Грухтящият бизон – и ще се наложи да забавлявате няколко луни всички мои самотни принцеси.
- Но тогава нашият голям бял вожд няма да пуши с тебе лулата на мира. Той има тайно оръжие.
- Какво е то това тайно оръжие? – трепна вождът и смръщи вежди – Атомна бомба ли? Грухтящ бизон не се плаши от такива неща.
- Не е. Много по-страшно е.
- Самолети, подводници, танкове? И това не плаши Грухтящ бизон.
- Не, не, не! Още по-страшно е.
- Автомат Калашников? Аз подарил мой автомат на Осама Бен Ладен, когато някога бил наш човек и пили заедно огнена вода. И това не плаши Грухтящ бизон.
- И това не е.
- Томахавка – производство на фирма Тике – Пловдив? Няма проблем. Чорбаджи Марин – мой стар приятел и ще пушим с него лулата на мира.
- Още, още по-страшно...
Грухтящият бизон въздъхна отегчено и татуировките му се сгърчиха в нескрито отчаяние.
- Предавам се – рече той примирено – и предлагам сделка. Ако кажеш какво е тайното оръжие, при присъдата ще приложа смекчаващи вината обстоятелства. Така е по закон. Тебе те пращам при гризли, а принцесите ги давам на моя бял брат Дивия козел. Казах.
- Така съм съгласен – въздъхнах с облекчение аз. – Така има резон.
- И какво е тайното оръжие?
- Дочух от едно СРС, че ако не приемеш условията, нашият голям бял вожд ще ти изпрати Румяна Желева да преговаряш с нея и да пушите заедно лулата на мира...
Не успях да се доизкажа, защото се случи нещо неочаквано. В този момент нещо прошумя в храстите и после стана много тихо. Докато се осъзная Грухтящият бизон – справедлив съдия и велик вожд на куманчите беше изчезнал яко дим.


Публикувано от Administrator на 30.01.2011 @ 12:46:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

04.12.2021 год. / 00:11:14 часа

добави твой текст
"Приключение из Дивия запад" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приключение из Дивия запад
от Hulia на 11.02.2011 @ 18:25:35
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Забавно е, Ради и по-различно звучи от другите ти разкази...


Re: Приключение из Дивия запад
от radi_radev19441944 на 22.02.2011 @ 20:10:45
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Трябва да има разлики, за да не доскучаваме :)

]


Re: Приключение из Дивия запад
от samin (kireza@abv.bg) на 22.02.2011 @ 20:04:43
(Профил | Изпрати бележка) http://kirezasobich.free.bg/001_lubovna_lirika.htm
Страшно оръжие......Румяна.....абсолютно точнооо...........Хииииииииииииии :)))))))))))))))))))


Re: Приключение из Дивия запад
от radi_radev19441944 на 22.02.2011 @ 20:11:30
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Право в целта

]


Re: Приключение из Дивия запад
от Omaia на 30.01.2011 @ 14:21:18
(Профил | Изпрати бележка)
Направил си хубава салата от приказки, но си миксирал в нея реално и фантастично.
Само не разбах защо се отказа от принцесите? ;)


Re: Приключение из Дивия запад
от radi_radev19441944 на 22.02.2011 @ 20:14:56
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
И аз не зная защо. Страх ме е да не ме оженят за някоя и да ме направят цар на България. Предпазна мярка.

]


Re: Приключение из Дивия запад
от 6turec на 30.01.2011 @ 15:02:52
(Профил | Изпрати бележка)
Добре ме разсмя. :)))))))
Поздравления!


Re: Приключение из Дивия запад
от radi_radev19441944 на 22.02.2011 @ 20:15:21
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря ти.

]


Re: Приключение из Дивия запад
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 01.02.2011 @ 17:34:04
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
брей че силен тоя Бизон, аз избягах още когато размахна дезодорираните чорапогащи


Re: Приключение из Дивия запад
от radi_radev19441944 на 22.02.2011 @ 20:15:47
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
То си е за бягане. Здрасти.

]


Re: Приключение из Дивия запад
от mariniki на 26.02.2011 @ 19:26:53
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
с ласкава усмивка за теб и за Краси...
сърдечно ме усмихна, Ради..
ти си невероятен.


Re: Приключение из Дивия запад
от radi_radev19441944 на 26.02.2011 @ 20:24:29
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря, Маги.

]