автор: AvakumZahof

Из цикъла разкази :”Някои къси американски работи”.Всички лица и събития са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителността. Всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.


- И да си напусна аз хубавата работа и да дойда тука. За какво, за какво ? – редеше ги Мимето на пушкома пред колежа, за чужди езици. Тя беше от пресните и тази тема още я вълнуваше.
- Мъ и аз тъй ма си пуснах убавата работа.- влезе в образ Петко.
На останалите разговорът им бе до болка познат, макар и в други варианти и надаваха по половин ухо колкото да не изпуснат някоя лъкърдия.
- Ти какво си работел ? – трепна Мимето с клепки и ококори влажни очи, колкото да изпробва сексапил върху случайната жертва.
- Таковата чобанин уа - оживи се Петко.
- Лъжеш !
- Не лъжа уа. Знаеш ли колко убаво беши. Запладня стадото под големиа орей и гледай к’во става. Извадя една буца сирене, комат ляб и домат и като почна. Обаче преди това си пускам VEF - а ем слушам, ем маам. Култура му вика на туй наша Пена читалишната.
- Защо дойде тука тогава ?
- Е ми да ти кажа уа , зеха да се губят офчинките нещо. Нито вълка ги мори, нито нито циганите крадват - феномена къ рече Пена. А пъ в читалишито сложиха интернетата и наштъ проверила на гуглата Тя гиглата сичко знайла , Било мъ имало на путрет на връа до караколюв бунар ка са дърмилечка ми с Гаца на Станкоаплювата …..
- А Гугагал - а – поправи го Мима
- Тъй уа . И значи изтичали мозъци, изтичали и тичали в чужбина, каза Пена. Тъй викала интернетата.Пъ Пена е оправна и ентелегетна, има и середню и успе да върже даскал Санди га бе младо и наперено и доста градски моми превари наш Пена. И после да вземе да ми пусне това картата и да си ги прибирам мозъците, офчите де.
- Е намери ли ги ?
- Крият са уа. Имам малко мамули у джеба и го мамя, на цъки, цъки му викам, а то : „ не съм аз тойта - вика. „ Ка не си мойта мъ нали съм тъ ягнел, нали съм тъ пасал”. Офчи инат значи, голямо нящо. Какво ми са прай на чиляк, нали го вида е че от моито стадо и дъмгата му стои, то на чиляк шъ ми съ прай.
- Е сега ?
-А ми к’во, търся ги таковата мъ . То като се разбяга стадото и работа няма. Пъ няки заитреа и взеа да блеат на американски дет са вика немоа съ разбераберем тейна мама офча. И съгъ и езици трябва стадя. Не е лека тя работа тя чобънлъка. Мъ тъй шъ е то, дето е стадото там и офчаря –завърши Петко.

- Авакум ЗАХОФ
е анонимен автор от широките Илинойски поля. Единствените данни за подобен човек намираме в книгате на Андрей Гуляшки .Последното приключение на Авакум Захов казва : „Авакум изчезна. Експедицията стигнала до индийската граница, после доближила китайската граница и там Авакум изчезнал. Когато дошло време да се връща, не се завърнал. „ Вещи критици на българската проза и емигрантска словесност утвърждават , че това е именно същия Авакум.