автор: snowking

Когато
пътят се сдобие с плът,
по него се върви на пръсти,
по-хлъзгав става той
и по-болезнен,
ако попаднеш на следи,
оставени от нещо,
раняващо
и впиващо се
в него.
Когато
пътят се сдобие с плът,
го чувстваш някак си
по-близък
и сякаш той
те чувства също
със своите си сетива.
Така
се ражда близостта,
зачената в далечност,
когато някой каже:
"Аз съм Пътят..."
и ти се съгласиш.