автор: nasko_k

Изслушай ме...
Страхът ме е пробил
отвсякъде -
през черното решето
на душата си,
аз виждам счупен спомен да кърви
В нелепо залепените си ъгли
побрал е време и мечти...
и шепа вятър,
в нея да ме завърти...
Ще падам прекатурен ...
през душа
и след това ще се изправя
на колене.
И в погледа ми едрата луна,
ще натежи в очите ми
като тъга по тебе...
Ще я задраскам след това
с ръка.
А исках само да ти кажа,
че е вече късно!
Изслушай ме...