Ела,сине Мой и Ме остави да ти разкажа една истинска история за човекът,който търсеше Светлината.
Това било отдавна, в едно малко село в планината.Там имало златни находища и всички хора копаели за злато,вярвайки,че ще бъдат богати един ден.
В началото повечето от тях работели в планината и дялали камъни,които продавали на хората от подножието на планината,но тази работа била много тежка и те оставили каменните си къщи и
слезли долу,
в равнината,при реката,в която имало
по-хубаво и лесно злато,както гласяла една мълва,разпространена от местните равнинни богаташи.
Построили си временни къщи от дърво,без основа,а направо на пясъка,защото нямали време--златото чакало,а и казвали ли си те:"Като вземем достатъчно злато,
ще се върнем горе в каменните къщи и ще живеем щастливо."
И така живеели те с тази надежда и често,често валяли дъждове и ставали наводнения и къщите им от дърво и листа без основи,пропускали и хората спяли целите мокри и мръсни,но се утешавали с мисълта,че са само временно тук,само да намерят златото и...А никой от тях не намерил ни парче,а само разни бляскави камъчета,които в началото предизвиквали луда радост и всеки викал:"Открих гооо!!!Намерих златото,аз сьм богаааат!!!",но после се оказвало ,че това са само камъчета с блясък,но без стойност.
Там,край реката често имало епидемии и много от хората умирали из мръсотите,които никой не разчиствал,защото всеки си казвал:"Още само ден-два и си тръгваме със златото..."
Имало и постоянна мъгла и Слънцето не се виждало и хората ровели в земята,в калта и тинята,без да виждат къде стъпват и какво ровят.
Много зверове идвали влизали безпроблемно през прозорците и вратите на тия смешни къщи и отвличали и изяждали децата на тия хора,а много от самите тях наранявали и осакатятявали.
Хората започнали да въздишат за своите сигурни и здрави каменни къщи,но само като си спомнели,че трябва отново да дялат тежките камъни,сърцата им възроптавали против тяхната съдба и отново тръгвали да ровят в калта,мъглата,наводненията,епидемите и зверовете,за така мечтаното злато,което щяло да ги избави от тежката им съдба--от тежките камъни и щяло да им даде по-лесен и приятен живот--същият,като на хората,които се веселяли бляскаво по корабите минаващи по реката,тези хора,от които планинарите чули за речното злато и приятният живот.
Четири поколения от родословието на човекът,който търсил Светлината,се родили и умряли край реката,търсейки мечтаното злато.В определени дни от месеца и годината,те се връщали в каменните си къщи високо в планината,за да празнуват своите празници и да раждат децата си.Но никой от тях не знаел,че реката и всичко в нея било прокълнато от Господарят на планината.Всъщност старите хора от племето на планинарите знаели и предупреждавали другите,но те не ги слушали много и само при мисълта за речното злато,забравяли за всичко.
И така те търсили златото,а проклятието изменяло техните сърца,така че станали братоубйства,изнасилвания,изневери,кражби,измами,отмъщения,пиянски оргии,заговори,раздори(които били много непривични за приличният живот горе в планината) и всички се мразели и им харесвало да мразят и да се възвеличават над другите.
Човекът,който търсел Светлината,се родил сляп в планината и търсел Слънцето.
Той се казвал Изгубен,защото това била фамилията и на баща му и на дядо му и на неговият баща и на неговият дядо.
А човекът нямал собствено име,защото баща му забравил да го кръсти в стремежа си към златото.Един ден,както си вървяло детето и се спъвало из планината и търсело Слънцето,срещнало един Мъдрец,Който му показал Слунцето и когато Изгубен погледнал в Него,очите му се отворили и той прогледнал.
Тогава Мъдрецът му казал:"От днес твоето име ще бъде Намерен от Слънцето" и добавил:"Винаги търси Слънцето и стой в Светлината и ако устоиш,един ден ще живееш вечно в Страната ,в която Слънцето нокога не залязва!"
Намерен от Слънцето бил много радостен и обещал,че ще устои и продължил,ходейки във Светлината.
Скоро след това(забравих да ти кажа,че проклятието на Господарят на планините било:"Който от Моите люде,слезе да търси речното злато и остави Моите камъни,ще бъде сляп,той и децата му и децата им и техните деца!!!")та скоро след това полуслепият баща на Намерен от Слънцето дошъл при него и му казал:
"Хайде,сине,да слезем долу да търсим златото,за да станем богати!"
"Но татко,защо злато?Нали имаме Светлината на Слънцето???"
"Да,сине,но със Слънцето няма да можеш да си купиш нищо за ядене,нито дрехи,нито каквото ни е нужно!"
Синът още не разбирал много от живота--нали скоро бил прогледнал
и се съгласил,но в сърцето си знаел сякаш,че баща му не бил прав и в същото това сърце нещо угаснало...
И така,ден след дени той търсел златото в епидемиите,зверовете,омразите,мръсотиите,калта,наводненията и в мъглата,която от ден на ден ставала все по-черна и плътна и хората се радвали,че така по-лесно ще видят светлината на златото,тъй като когато Слънцето светело,от "златото"
оставали само черни камъчета,а когато идвала мъглата,те блестяли като малки слънца...
Затова и хората не искали Слънцето,Което им пречело да откриват златото.
Намерен от Слънцето тъгувал повече от всички за своето любимо Слънце,до останалите го "утешавали" с редовното:"Още ден-два,намираме златото и се връщаме в планината!"
и той се утешавал с тази "надежда",но не забелязвал,че постепенно започнал да осляпява,вследствие на проклятието..
И така,Намерен от Слънцето Изгубен(така били пълното име и фамилията му)живеел до деня,в който дошли трима млади воини от Армията на Слънцето,те целите блестели--също като Слънцето и всички които ги погледнели,закривали полуслепите си очи и викали гневно:"Ах,вие,лоши хора,защо ни заслепявате,защо ни правите зло?Не виждатели,че очите ни са болни,а вие ни пречите с тая ваша светлина!!!"
Воините казали:" Нашият Господар събира войските Си,елате и бъдете като нас воини на Светлината,защото отвъд планината има поробен народ,които стене и моли за освобождение!!!"
Хората отговорили:"Вие луди ли сте бе?!?Ние тук търсим златото,оставете ни да го намерим и тогава ще подпомогнем със пари войната на Господаря,Който Е и наш.Още ден-два и ще го намерим и идваме ,а сега отидете си от нас,че ни заслепявате с тая ваша светлина и не можем да виждаме златото и така ни бавите,пък и очите ни заболяха от нея и ще трябва време ,докато пак започнем да виждаме нормално..."
Тримата воини погледнали на всичката мизерия и тъмнината и на състоянието на хората и си тръгнали,без да кажат ни дума повече,тръгнали си плачейки,но никой не видял сълзите им...
А Намерен от Слънцето Изгубен,изплашен от тяхната светлина,се бил скрил зад тях в храсталаците и когато те минали плачейки покрай него,част от сълзите паднали отгоре му и той започнал да вие от болка,защото те прояждали всичката кал и мръсотия,за които той мислел че са златен прах...
И дълго се валял и ги проклинал,задето го наранили,а после станал и хукнал подир тях и ги замерял със злото...о,извини ме--сгреших... със "златото",което бил намерил досега,но когато то попадало върху тях ставало черна тиня...
И така Намерен от Слънцето Изгубен,забравил какво обещал на Мъдреца и дори не познал,че тези тримата са от неговите братя,които търсят Слънцето и ходят в СВЕТЛИНАТА....
18.10.2002
Прага
Писано за Соня
И