Аз ще остана в дланите ти,
сянката
на нощна пеперуда.
Ще помня всички мънички минути
безумно дълги
и непосилно кратки
от допира с обречената светлина,
но никога на глас не ще ги назова.
Ще се завърна
към цвета на ириса
за да откъсна
(без остатък)
истинският аромат,
на разпилени
горски теменужки
по тишината между нас.
До дъно ще изпия думите за сбогом…
гадателски следи
по чашата след второто кафе
и ще си тръгна,
още непредречена.
Аз ще остана в дланите ти,
оперирана луна
отляво.
За да се родя
от изток
в първата и фаза.