Тази любов като язва раздира сърцето
къса аорти и свързва неведоми връзки,
рие дъна и отлюспва отломки, където
бялото някога двойнство сега е опръскано
с алени капчици, пеещи химн, на Луната
(кой я напълни със светло така не научих...)
Вече не съм отразената мъст на Земята.
Още не съм Тишината, в която се случвам.