автор: elverita

Твоите пътища прашни
все далече от мене те водят.
Пак си с нея и страшно,
и жестоко мълчи телефонът.
Ти не казвай, че има
в живота ти място за мене!
Пак си с Нея, улисан
в ежедневни семейни проблеми.
Аз съм Чуждата, дето
огън пали в твоите вени,
но в сърцето ти няма
нито жал, нито обич към мене.
Само в крадени нощи
аз съм твоята Сладка любима,
и Мечта на живота ти,
и Лавина от страст несломима.
В тези няколко часа
се опитваш от мене да вземеш
всичко, дето го няма
в гнездото, добре подредено.
После тръгваш и ето -
пак жестоко мълчи телефонът.
Ти си с нея - в гнездото.
Аз навън съм - сама и бездомна.