Когато душата ми пее,
перото виновно мълчи
и моята муза немее,
скрита през девет гори.
Ти недей да се сърдиш, любими,
че рими за теб не редя
и гласа, и очите ти сини
не възпявам с красиви слова.
С теб съм тъй прозаично щастлива,
тъй спокойна и сигурна съм
и доволна до тебе заспивам,
и денят ми отново е сън.
Като птица душата ми пее,
когато ме галиш с очи,
а капризната муза немее
и перото виновно мълчи.