автор: ulianka

Всеки ръб е опасен.
От него нагоре политаш
или падаш надолу.
Зависи от твойта нагласа.
Ако го играеш "соло",
разчиташ на нокти,
болезнено впити в небето.
Всеки ръб е начало.
И край. Там, откъдето
Нещо е взело, а Нищо е дало.
Една Вселена в спирала.
Но духне ли вятър, се връщам.
И вписвам житни кръгове.
Мисля, че това е същото,
като да харесвам
опасни ръбове.