автор: S_ime_na_cvete

А така ми се иска да създам
прекрасен стих за теб,
подобен на слънчева утрин
в летен ден на плажа.

И този стих да говори не като гласа ми
– почти, едва, полу,
а като нас – напълно и изцяло.

Но установявам, че чувството не може да се затвори в стих,
ограничен от редове и думи:
- в кой ред да сложа първата ни целувка,
- в кой стих да поместя преградките ни,
- колко удивителни имам право да напиша...

И ето, ДЕ-формирам невъзможността на стиха,
осъзнавайки, че аз умея неща само едно, две –
с име на цвете да създавам красота
и да топя ледове...

ПС: Точно така утре сутрин ще ти направя кафе:)