автор: merry_popinz

Страх е чувството, което
се е впило жадно в мен
и неспирно, общо взето
ме преследва всеки ден.
Страх ме е.
От това какво ще бъде утре,
от началото на следващата сутрин,
от тлеещите в мен мечти
остаряващи, утихващи почти...
Обръщам се за миг и търся,
но "вчера" днес го няма вече -
прахта от миналото си избърсвах
и преследвах спомени далечни.
Напред поглеждам - търся знак,
но пред утрото стои нощта -
сред мрака търся с поглед пак
изгастващия пламък на свещта.
Страх ме е.
От несбъднати, утихващи мечти.
Страх ме е, а времето не спира да лети
и аз го гоня като шарено хвърчило...
Ще го хвана ли преди да се е скрило?