автор: dyx

Бях отседнал в квартирата на двама мои приятели за известно време. Случи се така, че денят ми беше напрегнат и единственото, което исках и на което се надявах беше да прекарам една тиха и спокойна вечер. Прибрах се и легнах на леглото в едната стая, но като че ли приятелите ми искаха точно противоположното. Бяха пуснали телевизора шумно.
Попитах се какви са алтернативите ми. Да изляза навън или да остана и да се опитам да се потопя в тишината, независимо от шумния телевизор. Избрах второто.
Напомних си за безусловната Любов, която на този етап разбирах по този начин: „ Мога да се чувствам добре, независимо от обстоятелствата, защото имам силата да избирам върху какво да спра вниманието си и съответно имам силата да поддържам вътрешния си баланс по своя воля.” Казах си: „мога да се фокусирам върху шумния телевизор, мога да започна вътрешно да обвинявам приятелите си, че смущават спокойствието, в което исках да бъда, или пък по-зле, да се опитам да ги контролирам , заставяйки ги да променят поведението си за да ми угодят.” Напомних си, че опитите за контрол над чуждото поведение, са постъпки , които потъпкват вътрешната свобода, която не зависи от това, какво прави някой друг, а от това, какво правиш ти с вниманието си.
„Или пък, казах си, мога да се възползвам от този шанс. Мога да се упражнявам в Обич. Мога да се упражнявам да Обичам свободно, без значение от условията, като се концентрирам върху това, което е наистина важно за мен сега, а именно - спокойствието.”
Заявих пред себе си: „освобождавам своите другари от отговорността за вътрешното си състояние и си връщам Силата обратно, като съзнавам, че вътрешното ми състояние е изцяло под моя власт и зависи от това, накъде гледа ума ми.”
И така, оставих приятелите си и техните действия на мира във вътрешния си свят. Оставих настрана негодуванието, от това, че вечерта не ми се получаваше както я исках. Оттеглих вниманието си от ситуацията и го насочих върху желанието си да се отпусна и да релаксирам, при което потънах в медитация и се изпълних с тишина.
В този момент получих поредното доказателство за действието на Закона за Привличането, чиято същност гласи: „Сходните по вибрация неща се привличат, а тези, които не са сходни се отделят едно от друго, поради липсата на резонанс.” Т.е. шума и тишината не могат да съществуват на едно и също място по едно и също време, защото не са сходни по вибрации. Или тишината трябва да стане шум, или шумът трябва да се превърне в тишина, за да може Законът за Привличането да ги задържи на едно място, поради сходната им същност.
Мина се малко време и телефонът на единия от приятелите ми иззвъня. Беше някаква негова позната, която го покани на карти, при което той се развесели и прие. Също така покани и другия ми приятел, който също се развесели и също прие. И така, двамата излязоха. Усмивката се изписа по лицето ми, а вечерта си прекарах блажено и тихо, точно както ми се искаше.
Спрях да обръщам внимание на това, което не исках и това което исках се случи.
Законът за Привличането винаги работи в наша полза, стига да знаем как да се възползваме от това познание.
Непричиняването на вреда чрез мисли, думи и дела е закваската на безусловната Обич. И именно това ми се струва главният ключ, чрез който можем да влезем в съзнателно партньорство с Вселената.
Така нещата не само работят в наша полза, но и в полза на Цялото. Защото, Обичта не носи нищо друго след себе си освен Обич.