Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DarkLady
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14041

Онлайн са:
Анонимни: 731
ХуЛитери: 11
Всичко: 742

Онлайн сега:
:: rajsun
:: YOTOVAVA
:: Patrizzia
:: esteban
:: Albatros
:: pastirka
:: Marta
:: Kalo-yan
:: mig
:: zinka
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за любовта
раздел: Разкази
автор: sav11

Събрали се един прекрасен летен ден на красива поляна сред гората, любовите.
Всички били много красиви и весели, но от време на време, някоя от тях проронвала по една сълза, ей така от радост или от мъка.
-Аз съм най-важната в живота на човека-казала Първата любов-защото съм първата му любов и той ме помни докато е жив!
-Не съм съгласна-възпротивила се Втората любов. Ти може да си първа, но аз съм по-важна от теб, защото вече съм по-зряла и умна и хората страдат по-малко когато ме изгубят!
-Няма умна любов!-присмяла се Първата любов на Втората. Любовта, няма ум! Ти си лъжлива любов!
-Момент, момент- чул се присмехулен глас. Аз съм Лъжливата любов! Аз имам само интереси и се преструвам на влюбена, но понякога сама падам в уловките си и наистина се влюбвам.
-Всички Вие бледнеете пред мен-обадила се Истинската любов-защото когато хората ме открият, което става рядко, аз изпълвам душите им с радост и давам полет и вдъхновение на живота и мечтите им!
-Права си, но както самата ти каза, само една шепа от хората успяват да те срещнат!-обадила се Последната любов. Така, че няма смисъл да спорите. Аз съм най-важната за човека!
-Много съжалявам и ми е жал за Вас-обадила се Себелюбивата любов. Ако аз не съществувам, хората няма да се обичат. Първо човек трябва да се обича и уважава себе си. Да се старае да бъде красив и умен, за да може да се появите Вие.
Изведнъж се дочуло игриво свирукане с уста.
-А ти, коя си?- запитали любовите.
-Аз съм най-невзрачната от Вас. Вие всичките сте специални. Всяка от Вас иска да докаже, че е най-важната, а аз съм просто Любовта с много имена, кое от кое по-недостойно. Викат ми, “животинската любов’, “хормоналната любов” или просто-похотта.
Когато обсебя даден човек, той става перманентно ”влюбен” и има желание за сексуален контакт с почти всички около него.
-Ти не си никаква любов!-викнали в един глас Любовите. Ти си, ти си…………….
-Ето виждате ли и Вие не знаете как да ме наречете, но без мен не можете. Нищо не се случва без мен. Ако не им пускам онези малки иглички в стомахчетата и не изпълвам фантазиите им с еротичните преживявания които искат, Вие просто нямате шанс. А и вашата любов така или иначе само забива стрели и копия в сърцата им от които в повечето случаи само ги боли.
-Любовта не е само качествен полов акт-намесила се Вечната любов. Любовта е чудо и тя е чудо което е специфично за всяка отделна влюбена двойка. Всеки търси изгубената си половинка, но малцина я откриват. Много често хората се заблуждават, че са открили Истинската, Голямата или Вечната любов. А за някои хора ние не съществуваме, за тях ние сме илюзии. И всичко за тях е като тази наша “сестра”-нагон. Когато го изживеят интереса към дадения обект изчезва. Има и още нещо. Колкото и да се стараем, винаги става така, че единият обича повече от другия. И много често след време се намесват, еднообразието, рутината и тогава любовта малко по малко изстива, дотяга и става тягостна. После самите хора ни обръщат гръб и търсят нови трепети.
Но едно е вярно. Първите сърдечни трепети, първите любовни импулси, са най-истински и най-чисти и непорочни! След това, когато дойде страданието, хората започват да не вярват много в нас. Сърцата им охладняват и се “бронират”, за да не могат да бъдат наранени.
Лек ветрец преминал край всичките и се дочул загадъчен глас:
-Познахте ли ме?
Любовите се спогледали учудено.
-За да не спорите повече, аз ще ви кажа кой е най важният за човека. Ако не го споходя Аз и той не се роди красив или поне симпатичен или чаровен, никоя от вас няма шанса да го сполети, а шансовете му намаляват още повече ако не го даря с възможността да се роди в заможно семейство. А ако стане така, че съм пропуснал да му дам дарби, упоритост, желание за успехи и ШАНС, тогава човекът ще озлобее, ще се затвори в себе си, ще вижда, че хората го гледат с насмешка или въобще не го забелязват и няма да види любов в очите на никое любимо за него същество. Ще страда от самота и дори някой да му каже, че го обича, той няма да повярва. Човекът винаги страда, но по-добре е да страда от изгубена любов отколкото от никога неосъществена.
-Ето защо мили мои, АЗ КЪСМЕТЪТ съм най-важен за човека! Вие сте само допълнение! И много по-често му носите болка отколкото щастие! Отначало си пускате омайните любовни есенции и хората падат в клопката Ви. После когато любовната ви мъгла се разсее и те се опомнят, вече нямате власт над тях и те търсят други вълшебства. Подлъгвате ги да се влюбят, давате им известно време мигчета щастийце и после започвате да си играете с тях. А когато Ви омръзне, ги зарязвате и ги оставяте да се мъчат и страдат. Но каквото и да правите, те един ден свикват с вашите капризи. Но АЗ , АЗ постоянно съм с тях. Ако забравя за някого само за миг, може да му пане саксия на главата или нещо друго. А ако съвсем се заплесна може да се случат лоши неща. Да не мислите, че е лесно да се грижите за толкова много хора?! А Вие сте инертни, разглезени и своенравни. Носите се насам-натам като пчелички, но сте малко или повече лицемерки и кацате да опрашите само онези цветя които са имали КЪСМЕТА да станат хубави, пъстри, цветни и с прекрасен мирис и сладък сок!


Публикувано от Administrator на 14.01.2011 @ 17:29:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   sav11

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.02.2023 год. / 12:03:06 часа

добави твой текст
"Приказка за любовта" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за любовта
от ko4o на 14.01.2011 @ 20:47:37
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли, струва ми се че трябва да има продължение:
"Дочува се наблизо покашляне и пристига изискан господин. Той казва:
-Аз съм ГРИПА! Аз съм по- важен от вас, защото като се вселя в някой и той забравя и за късмета и за любовта, докато не го оставя."
Могат да се вмъкнат и други персонажи по- надолу, като:
АЛКОХОЛА, КАТАДЖИЯТА, ТЪЩАТА, ЛОШОТО ВРЕМЕ и т. н.
С поздрав!


Re: Приказка за любовта
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 15.01.2011 @ 09:28:26
(Профил | Изпрати бележка)
Браво от мен!!!Човек е щастлив само когато е истински обичан!
Когато е наранен не вярва на никой,трудно допуска хората до себе си.И в душата му е празно...


Re: Приказка за любовта
от fortemotore на 16.01.2011 @ 00:44:32
(Профил | Изпрати бележка)
а Късмета май обича хората
:)
поздрав интересно