автор: osi4kata

Променяме се. Дебелеят кожите,
очите ни изгубват блясък,
без правила играем.
Шибани безбожници...
Поставяме съдбата
си "на място".
А тя, съдбата,
не е кученце...
Не се страхува
от тояги
и заплахи.
Каквото има да се случва -
случва се.
Желанията ми различни
бяха
от това,което
ме пресрещна.
Исках пари, охолство
и признания...
Исках да бъда
Нещо... Честно...
Събирах опит,
трупах знания...
Така ме учеха,
че ще успея.
Накрая - трънки!
Нищо и половина.
Все на ръба на бедността
живея,
под кожата дебела съм ранима...
И уморена...
И старея...