Има дни, в които не спирам да пиша,
искам всяка минута върху листа да опиша.
Да споделя с другите поети своя ден,
емоциите и чувствата, бушуващи в мен.
Има понякога и дни, в които се изгубвам
в разни чужди сайтове и така погубвам
музата си и своите идеи за поезия -
потъва мисълта ми във временна амнезия.
Тогава се връщам при другарите поети
и тяхните творения събирам в букет,
ароматен и цветен - помага, безпогрешно
пак да живна, да си върна музата успешно!
И всеки, който чувства липса на идеи
ще намери нови сред архивните музеи.
Така че ти, Ангаре не изключвай нета -
при нас ще срещнеш музата си и сюжета!