автор: mihala

Да пиша или не, това е въпроса...
Да се почесвам по тила и да подсмърчам,
когато въздуха край мен се пръска
от смрад човешка и... автомобилна...
Да чакам ли поне? Не мисля даже...
Тя, тази прах е скрила, тъй далече,
от човека... От памти века... Е, полека...
Не чувстваш ли, че ставаш за музея
на котките компания да правиш?...
А може и пред някоя разкопка да забравиш.
Уж, си живяла някога... Полека...
Това, да мислиш за човека, не е ли в твоята потреба?...
За птиците ли искаш да разказваш?
Но те не те разбират и не спазваш
присъщите закони на пазара...
Я по-добре вземи си острието,
да го наточиш, та птиците... вълшебен пух...И другите... без ах и ух,
ще се накичат с перушина...но вкупом
ще издигнат глас...-
Наздраве, весела дружина...