Тя е като музика за влюбени,
цветовете на сърцето са циклични
и понеже даже бялото е временно,
искам да съм цветно неприлична.
Във сезона на разумните ни снежности
галя се в дантелената безутешност,
топля се във спомени за нежности,
а луната ми прилича на обсебеност.
По бодличките на боровете се стопявам
и ухая на смола, кора и коренища.
Аз съм само музика за влюбени
и не помня, и не зная друго нищо!