автор: question_of_my_mind

...
Ако те срещна между дните си някъде,
ще кажа че имам отдавна амнезия
от тези дето не запомняш нищо от думите,
ще кажа че не обичам старите спомени,
когато шепнеш кого преди си обичала.
Ако те срещна като прокоба някъде,
няма да кажа че съм объркал случайно пътеката,
нито че всъщност те помня преди да се имаме,
че цял живот съм чакал само теб във съня си.
Ако те срещна, ще бъда леко разсеян, повярвай ми,
а после без покана ще разроша косата ти,
ще отворя прозореца да нахлуе хладното на вятъра,
ако живея, ще помня само извивката на деколтето ти.
Ако живея, ще оставя тези кръстове за живите,
и ще легна до леглото ти, докато ме изгониш някъде,
ако живея, ще ти подаря за първи път рози,
и нищо че не си безрезервно моя, ще те помня,
.. с душата си.