Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: PetiaDilova
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14158

Онлайн са:
Анонимни: 280
ХуЛитери: 2
Всичко: 282

Онлайн сега:
:: PetiaDilova
:: poligraf

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИмпресии - 6
раздел: Есета, пътеписи
автор: ivliter

В СИВАТА БЕЗМЪЛВНОСТ

Една безмълвност сива ме гнети от много дни. Погълна тя света лъчист и в мокра тишина го грабва. Градът сега е нереален. Дърветата и къщите се търсят, пропити целите от влага.
В прииждащия хлад нахлува отчуждението с дъх на неяснота и неизвестност. И цялата материя лицето си загубва в нашествието дръзко на мъглата. Безплътно става всяко тяло. Без ориентир и без посоки вятърът минава през града. Загасва суетата всекидневна, обхваната от сивия покров. Нима това е улицата на която аз живея? Нима това съм аз, човекът бръкнал си с ръце в джобовете и търсещ светлинка в мъглата непрогледна? И уж познавам всичко тук, но то сега е друго. И в гъстата мъгла и мисълта ми става по-ленива и мъглява.

КИПАРИСИ

Обичам тихата алея с кипарисите. Под свода им зелен и мълчалив се връщам всяка вечер уморен. Привикнал съм дълбоко с нея и я обичам, дори когато вятърът не шушне в клоните, когато няма птичи смях и скръбни сенки стълбица чертаят по асфалта. Не са ли кипарисите смълчани най-почитната стража на деня успешно минал? Не са ли часови на моето спокойствие в напрегнатия делник? На пръсти се изправят всяка сутрин те да срещнат слънцето и пламъка на залеза в привечерните часове гасят в челата си. Дори през снежните студени дни на зимата са те туптящото сърце зелено в малката градинка. И там на завет се събират да се гушат птиците и птичите мечти за полет в синева и слънце пролетно.
Алеята на кипарисите, в която дефилира сред шпалира им зелен, усмивката на радостта ми от живота.


Публикувано от aurora на 13.01.2011 @ 08:53:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   ivliter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1093 четения | оценка 5

показвания 67485
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Импресии - 6" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Импресии - 6
от doktora на 13.01.2011 @ 12:30:43
(Профил | Изпрати бележка)
не съм по прозата, но...допадат ми импресиите ти...леко ги пишеш:)

Успешна и здрава година!

Док


Re: Импресии - 6
от eva55 на 13.01.2011 @ 16:21:21
(Профил | Изпрати бележка)
Апатия...безразличие или равнодушие...!!!
"Безплътно става всяко тяло. Без ориентир и без посоки вятърът минава през града. Загасва суетата всекидневна, обхваната от сивия покров."