автор: zaltia

Очите уморени, пак затварям,
и мислите си тихо разпилявам.
Искам да ми кажеш как да спра,
как с мъката в очите да заспя?

Да заспя, без да те сънувам?
Да сънувам, без да те целувам?
Да се събудя, без да те обичам?
Да мисля за теб, без да те жадувам?

Въпросите ми пак са риторични,
все същите въпроси в тъжните очи.
Изстрелват се, и рикошират в мислите,
а от сънищата се забиват във мечтите.