автор: merry_popinz

Силно ми се иска да избягам
от забързания, градски ден.
От властващият хаос
и от чувството, нахлуло в мен...

Как искам само да избягам
някъде далеч, в пустощта...
Със спалния чувал на рамо
и безброй звезди в нощта.

Не лъжливи обещания на депутати
- пойни птици ще ме будят сутринта.
А вместо врявата на булеварда
ще слушам на щуреца песента.

Как безумно искам да избягам
от този свят, побъркан, пощръклял.
Меркантилен свят, изпълнен с лицемерие,
земното в нас прекършил, разпилял...