автор: rosy88

Аз съм Онзи, който не знае тази нощ накъде ще завие.
Зад стените на празната стая от очите на демон се крия.
А в стената е толкова просто всеки полет да се разбие.
Тихо пърха зад пазвата отговорът, който може да ме убие.

Изкрещявям наум тишината си. Ставам майка на всички въпроси.
И порастват внезапно децата ми - смугли, дълги, красиви и боси.
Самотата е древна илюзия, но в стъклото пред мен се разбива.
Аз отварям прозореца. Късно е. Тази нощ за летене я бива.