Ти помниш ли онзи след обед, когато ми подари дъхът си?
Разпали страстта си от целувките ми и не ми устоя.
Да, беше за последно, всичко беше за последно...
Последните целувки, последното любене, разменени дихания, последвани от гузна съвест и чувство за вина.
Аз те прелъстих и ти ми се отдаде. Беше прекрасно, като за последно.
Ти не сънуваш, но спомняш и си?
Целувките, ласките, обичта ми...
Аз все още съм тук. Не сама, но жива, мислеща за теб, все още сънуваща теб и обичаща теб.
Надяваща се, ако не в този, то в следващият живот да се обичаме.
Това е молба за обич, за твоята обич, където и да си, с която и да си, просто ме обичай от разстояние.
Жива съм за теб, моля се за обичта ти.
Моля те, обичай ме!
Който и където и да си - ОБИЧАЙ МЕ!