Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 571
ХуЛитери: 4
Всичко: 575

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: nickyqouo
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПо пътя за ТАМ
раздел: Поезия
автор: lita

Знаеш ли... много се чудих,
какво точно да ти напиша.
Много мисли пробудих,
но никоя сама не задиша.
Затова накрая заключих,
че ти бил си лъжа.
Разковниче така отключих,
със щастие, добра съдба.
Осъзнавайки, че не си ми нужен,
аз сърдечно се зарадвах.
И не оставих спомен тъжен
ни един да ме разяжда.
И даже на сърцето със ръка,
да кажа, че се зарадвах мога,
когато оня ден в дъжда,
видях как със тревога
гледаше нея, толкова влюбен -
това наистина заслужаваш.
Хей, светът не е загубен
внезапно тогава си казах!
Ти за мен си бил мираж,
но не всичко е загубено.
И имам достатъчно кураж,
че нявга, даже още по-влюбено
ще гледам аз мъжа,
който така ще ми отвръща,
както ти никога не можа,
ей с такава любов ще ме прегръща.
И най-добре това е,
затова ви поздравих и продължих.
За теб точно тя жена е!
Така се окуражих!
И моя мъж ме чака,
по пътя нейде напред.
С високо вдигната ръка ми маха.
Горкичкият, колко ли смет
дрехите му вече за попили,
докато седи, там, да ме чака.
Но дори и след години,
вярвам, той ще ми маха ли маха...
И аз глава накрая ще положа,
върху неговото мъжко рамо.
И жаждата за любов ще уталожа.
Ах, веднъж да стигна само!


Публикувано от alfa_c на 08.01.2011 @ 12:17:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   lita

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
316 четения | оценка няма

показвания 2652
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"По пътя за ТАМ" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: По пътя за ТАМ
от angar на 08.01.2011 @ 14:38:33
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много оригинално и интересно - като ситуация, като преживяване, като философия!
А че ще стигнеш до него, няма съмнение! "То е толкова сигурно, както реките достигат моретата!"


Re: По пътя за ТАМ
от Nita на 27.01.2011 @ 12:45:19
(Профил | Изпрати бележка)
Помахай и ти и после тичай , тичай и живей !